Kratom World камък магазин в Кладнo

Характеристики и традиционна употреба

Перуанската мака (Lepidium meyenii Walp.), известна също като перуански женьшен, е двугодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), произхождащо от планинските райони на централните Анди, предимно от перуанската провинция Хунин, където расте на надморска височина от 3500 до 4500 м. В екстремни климатични условия с интензивно UV излъчване, чести замръзвания и силен вятър, маката се е развила като високо устойчива и адаптивна култура с ценна хранителна и биологична стойност (Huarancca Reyes et al., 2020). Икономическата част на растението е удебеленият хипокотил (корен), наподобяващ по форма ряпа, който се среща в различни цветови варианти – от бял и жълт до лилав или черен, като се предполага, че цветът на корена корелира с разлики в химичния състав и биологичната активност (Meissner et al., 2017). Традиционно маката се консумира главно под формата на изсушен и варен корен, от който се приготвя каша (mazamorra de maca), пудинги или ферментирана напитка (maca chicha). Прясната мака се вари подобно на картофи (Ochoa, 2001). Коренното население на Андите използва мака не само като основна хранителна съставка, но и като ценна търговска стока, разменяна за други продукти в по-ниските райони. Историческите записи от 17-ти век посочват използването ѝ за подобряване на плодовитостта при хора и домашни животни и като тоник, особено за жени след менопауза (Mujica et al., 2025). Въпреки че днес често се нарича афродизиак, основната ѝ традиционна функция е била подкрепа на жизнеността, физическата издръжливост и устойчивостта на стрес (Ulloa del Carpio et al., 2024). Консумацията на мака сред коренните жители често надвишава 100 г на ден, но винаги след термична обработка, тъй като суровият корен се смята за непригоден дори токсичен за човешкото здраве (Gonzales et al., 2009).

Химичен състав и механизъм на действие

Химичният състав е значително променлив и зависи от множество фактори, включително генотип, почвени и климатични условия, надморска височина, страна на произход и метод на обработка на суровината (Clément et al., 2010; Li et al., 2025). Основният компонент на изсушения хипокотилен корен са въглехидратите (59–75 %), които осигуряват висока енергийна стойност. Съдържа също 10–16 % протеини с висок дял на незаменими аминокиселини, около 8–8,5 % фибри и около 2,2 % липиди, чийто профил включва предимно палмитинова, линолова и олеинова киселина (Malík and Tlustoš, 2023). Коренът е също богат на витамини от група B, витамин C и E, както и минерали като желязо, калций, мед, цинк, фосфор, калий и йод. Географският произход влияе на състава – например перуанските проби показват по-високи нива на цинк, докато китайските съдържат повече мед и натрий (Chen et al., 2017). Пробите от по-високи надморски височини обикновено имат повишено съдържание на фосфор (Ulloa del Carpio et al., 2024).

Освен основните хранителни вещества, маката съдържа редица уникални вторични метаболити. Сред най-значимите са глюкозинолатите, особено глюкотропеолин, глюколимнантин, бензилглюкозинолат и p-метоксибензилглюкозинолат, отговорни за характерния вкус и някои биологични ефекти (Chen et al., 2021). Специфични за маката са макаените и макамидите – макаените представляват ненаситени деривати на мастни киселини, а макамидите (напр. N-бензилхексадеканамид, известен също като макамид 1 или макамид B) са техни амидни форми (Фиг. 1). Тези вещества вероятно се образуват чрез преобразуване на изходни липидни и алкалоидни предшественици и служат като хемотаксономични маркери на вида (Ulloa del Carpio et al., 2024). В тази биосинтетична линия важна роля играят също алкалоидни деривати на хидантоина – т. нар. макахидантоини, включително 2-тиохидантоинови структури (макатиохидантоини) и други като мейениихидантоини. Тези хидантоинови деривати се считат за възможни предшественици на споменатите макамиди и макаени и може да имат собствена биологична активност (Minich et al., 2024). Други биоактивни съставки включват стероли (напр. стигмастерол, β-ситостерол), флавоноиди, алкалоиди (включително лепидилини, макаридини, макапиролини), полифеноли, свободни мастни киселини и сложни полизахариди (Chen et al., 2021). Полизахаридните фракции, екстрахирани от листа и корени, показват значителен антиоксидантен капацитет, способност за неутрализиране на свободни радикали (напр. DPPH, супероксиди, хидроксилни радикали) и стимулиране на неспецифичния имунен отговор чрез активиране на макрофагите (Li et al., 2017; Wu et al., 2024). Макамидите и макаените могат да действат върху централната нервна система и да допринасят за ноотропните и адаптогенните ефекти на маката, в частност и чрез въздействие върху ендоканабиноидната система (Ulloa del Carpio et al., 2024). Мултивариативни анализи, извършени върху проби мака от различни локации, потвърдиха значителни разлики в съдържанието на тези биоактивни вещества не само между страни (напр. Перу срещу Китай), но и между отделни екотипове, което подчертава значението на стандартизацията при производството на хранителни добавки (Chen et al., 2017).

Фигура 1. Перуанска мака и нейните характерни вторични метаболити.

Биологични ефекти

Маката е традиционен адаптогенен растителен продукт, който благодарение на сложния си спектър на биоактивни вещества проявява широк спектър от фармакологични ефекти, включващи невро-протективни (Pino-Figueroa et al., 2010), ноотропни (Malík and Tlustoš, 2023), антиоксидантни (Alarcón Yaquetto et al., 2021), противовъзпалителни (Purnomo et al., 2021), хепато-протективни (Zhang et al., 2017), антитуморни (Fu et al., 2021) и ендокринни активности (Ulloa del Carpio et al., 2024). Невро-протективните ефекти на маката се свързват с активиране на аутофагията, подобряване на митохондриалните функции и подкрепа на неврогенезата и синаптичната пластичност, което допринася за нейния потенциал да подобрява когнитивните функции, паметта и двигателната координация, както е документирано в преклинични модели и клинични проучвания (Malík and Tlustoš, 2023; Pino-Figueroa et al., 2010). Значителна роля тук играе модулацията на невро-възпалението чрез инхибиране на провъзпалителните цитокини, особено на фактора на тумор некроза алфа (TNF-α) и интерлевкин 6 (IL-6), и активиране на антиоксидантните ензими, като супероксиддисмутаза и глутатион пероксидаза, които намаляват оксидативния стрес и липидната пероксидация. Противовъзпалителното действие се подкрепя допълнително от способността да се модулира сигнализацията на ядрения фактор капа B (NF-κB) – транскрипционен фактор, регулиращ генната експресия на възпалителни медиатори (Purnomo et al., 2021; Yu et al., 2020; Yu et al., 2021). Хепато-протективните ефекти се свързват със защита на чернодробните клетки от токсични увреждания и подкрепа на детоксикационните ензими (Zhang et al., 2017). Анти-канцерогенните активности са демонстрирани в няколко in vitro проучвания, където екстракти или изолирани съединения показват цитотоксични ефекти върху различни туморести клетъчни линии, включително карцином на белия дроб, черния дроб и гърдата, като едновременно повишават ефективността на имунотерапията (Fu et al., 2021; Kasprzak et al., 2024). В областта на репродуктивното здраве маката подпомага сперматогенезата, повишава качеството на сперматозоидите и ендогенното производство на тестостерон, като при жените допринася за облекчаване на симптомите на менопаузата и регулиране на хормоналния баланс (Bower-Cargill et al., 2022). Маката подобрява физическата изправност особено при спортисти; проучванията отчитат повишаване на максималната консумация на кислород (VO₂ max) – т.е. максималното количество кислород, което организъмът може да използва по време на интензивно упражнение – и скъсяване на времето, необходимо за завършване на издръжливостно бягане (Huerta Ojeda et al., 2025; Liu et al., 2024). Освен това се посочва положително влияние върху метаболитните процеси, включително антидиабетичен и хиполипидемичен ефект, и способността ѝ да подпомага храносмилането и чревната микрофлора (Ulloa del Carpio et al., 2024).

Дозиране и безопасност на употреба

Въз основа на наличните преклинични и клинични данни, L. meyenii може да се счита за растение с благоприятен профил на безопасност. Според предварителната оценка на United States Pharmacopeia (USP) от 2009 г., актуализирана през 2017 г., при употреба на често срещани форми, като прах от корен, желатинов прах и стандартизиран сух екстракт, не са открити сериозни нежелани реакции (Minich et al., 2024). Въпреки това, при екстракти, приготвени с нетрадиционни технологии (напр. хидроалкохолна екстракция), съществува теоретичен риск от присъствие на вещества, които не са част от традиционно консумирания спектър на фитонутриентите и могат да имат различен фармакокинетичен и токсикологичен профил. Специално внимание се обръща на продукти, съдържащи изолирани или концентрирани биоактивни съставки, като макамиди, глюкозинолати и аминокиселини, чиито ефекти и биологична наличност могат значително да се различават от цялата растителна матрица (Ulloa del Carpio et al., 2024). Оптималното дозиране на маката за човешка употреба все още не е еднозначно установено. В интервенционни проучвания при хора, ефективната и добре толерирана дневна доза е била в диапазона от 1,5 до 3 g сушен корен (Malík and Tlustoš, 2023). В преклинични експерименти различни екстракти от мака показват ниска остра токсичност. Например, 50%-ната летална доза (LD₅₀) при орална апликация е била 17 g/kg телесно тегло при плъхове и над 15 g/kg при мишки (Chen et al., 2021). In vitro тестове също демонстрират минимална цитотоксичност – напр. водният и метаноловият екстракт не показват токсични ефекти върху хепатоцити при концентрации до 10 mg/ml (Loba-Pasternak et al., 2025; Valentová et al., 2006). Дългосрочното прилагане на екстракти (напр. 1 g/kg/ден за период от 90 дни) при животни не води до патологични промени в черния дроб или нервната система (Ulloa del Carpio et al., 2024). Клинични проучвания при хора, фокусирани върху дневно орално прилагане на 2–3 g прах или екстракт за период от 8–12 седмици, не показват поява на сериозни нежелани реакции (Gonzales-Arimborgo et al., 2016). Изключително са наблюдавани леки и преходни симптоми като гастроинтестинален дискомфорт, главоболие, раздразнителност или повишаване на нивото на чернодробните ензими (аспартатаминотрансфераза, AST) и диастоличното кръвно налягане (Ulloa del Carpio et al., 2024). При изключително висока консумация (напр. 300 ml ликьор с 50% етанол и екстракт от мака дневно за 10 дни) е описан единичен случай на чернодробно увреждане, който обаче не е свързан с обичайната орална суплементация (Xiao et al., 2017). Значително е и проучването, включващо 600 души от перуанските Анди, което потвърди липсата на разлики в клиничните параметри (функция на черния дроб, бъбреците, липиден профил) между редовните и нередовните консуманти на мака (Ulloa del Carpio et al., 2024). Въпреки благоприятния профил на безопасност, съществуват единични казуси, сочещи възможни нежелани реакции, например епизод на вагинално кръвотечение при млада жена (Srikugan et al., 2011), маниакална епизода при мъж без психиатричен анамнез или повишаване на азота в урината след прилагане на високи дози (Quandt and Puga, 2016; Ulloa del Carpio et al., 2024). Информацията за фармакокинетични взаимодействия е много ограничена. Наскорошна обзорна работа идентифицира възможно взаимодействие между маката и тетрацикличния антидепресант миансерин, вероятно посредством инхибиция на чернодробния цитохром P450 3A4 (CYP3A4), което може да доведе до повишаване на плазмените нива на лекарството и поява на нежелани реакции (Siwek et al., 2023). От казаното следва, че при обичайната орална употреба на стандартизирани форми на мака, рискът от нежелани реакции е минимален. Въпреки това, при използване на концентрирани екстракти, особено при лица с хормонално-чувствителни разстройства (напр. естроген-зависими тумори), или при едновременна употреба на множество лекарства, е необходимо повишено внимание и се препоръчва консултация с лекар (Ulloa del Carpio et al., 2024).

Възможни алтернативи и свързани препарати

Освен маката, съществува редица други растителни адаптогени и функционални храни с подобна насоченост. Сред най-често споменаваните са сънливката (Withania somnifera), истинският женьшен (Panax ginseng), розовата родиола (Rhodiola rosea), елеутерококът (Eleutherococcus senticosus) и земният котвичник (Tribulus terrestris). Тези растения традиционно се използват за подобряване на устойчивостта към стрес (Tóth-Mészáros et al., 2023), физическа и психическа изправност и репродуктивно здраве (Manikyam, 2024; Smith et al., 2021), като техните ефекти са подкрепени от различна степен на научно изследване. На пазара на хранителни добавки често се комбинират в комплексни препарати, предназначени за подкрепа на жизнеността и хормоналния баланс. Маката се среща в тези препарати както самостоятелно, така и в смеси с други активни вещества, като екстракти от горните растения, аминокиселини (напр. L-аргинин) или витамини (Hajdu et al., 2015). Според базата данни Innova Markets Insights през 2023 г. в световния пазар са регистрирани над 1400 продукта, съдържащи мака. В Европейския съюз традиционните форми на мака, като прах от варен корен, се считат за обикновени храни, докато пречистените екстракти попадат под законодателството на т. нар. нови храни (novel food) и изискват специално одобрение. При оценката на тези препарати е важно да се прави разлика между традиционната употреба и модерните концентрати, които могат да се различават както по ефективност, така и по профил на безопасност (Ulloa del Carpio et al., 2024).

За Kratom World състави:
доц. Инж. Матей Малик, доктор
Научен сътрудник, постдокторант
Факултет по агробиология, хранителни продукти и природни ресурси, Чешки аграрен университет
Катедра по агро-екологична химия и растително хранене

Reference

Alarcón Yaquetto, D.E., Paz Aparicio, V.M., Gonzales, G.F., 2021. Chapter 49 - The antioxidant effect of Peruvian maca (Lepidium meyenii), In: Patel, V.B., Preedy, V.R. (Eds.), Toxicology. Academic Press, London, UK, pp. 519-525. https://doi.org/10.1016/B978-0-12-819092-0.00050-9.

Bower-Cargill, C., Yarandi, N., Petróczi, A., 2022. A systematic review of the versatile effects of the Peruvian Maca Root (Lepidium meyenii) on sexual dysfunction, menopausal symptoms and related conditions. Phytomedicine Plus. 2, 100326. https://doi.org/10.1016/j.phyplu.2022.100326.

Clément, C., Diaz Grados, D.A., Avula, B., Khan, I.A., Mayer, A.C., Ponce Aguirre, D.D., Manrique, I., Kreuzer, M., 2010. Influence of colour type and previous cultivation on secondary metabolites in hypocotyls and leaves of maca (Lepidium meyenii Walpers). Journal of the Science of Food and Agriculture. 90, 861-869. https://doi.org/10.1002/jsfa.3896.

Fu, L., Wei, J., Gao, Y., Chen, R., 2021. Antioxidant and antitumoral activities of isolated macamide and macaene fractions from Lepidium meyenii (Maca). Talanta. 221, 121635. https://doi.org/10.1016/j.talanta.2020.121635.

Gonzales-Arimborgo, C., Yupanqui, I., Montero, E., Alarcón-Yaquetto, D.E., Zevallos-Concha, A., Caballero, L., Gasco, M., Zhao, J., Khan, I.A., Gonzales, G.F., 2016. Acceptability, Safety, and Efficacy of Oral Administration of Extracts of Black or Red Maca (Lepidium meyenii) in Adult Human Subjects: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Study. Pharmaceuticals. 9, 49. https://doi.org/10.3390/ph9030049.

Gonzales, G.F., Gonzales, C., Gonzales-Castañeda, C., 2009. Lepidium meyenii (Maca): A Plant from the Highlands of Peru – from Tradition to Science. Forschende Komplementärmedizin / Research in Complementary Medicine. 16, 373-380. https://doi.org/10.1159/000264618.

Hajdu, Z., Lorántfy, L., Jedlinszki, N., Boros, K., Hohmann, J., Csupor, D., 2015. Quality control of maca-containing (Lepidium meyenii Walp.) dietary supplements. Acta Alimentaria. 44, 461-467. https://doi.org/10.1556/066.2015.44.0018.

Huarancca Reyes, T., Esparza, E., Crestani, G., Limonchi, F., Cruz, R., Salinas, N., Scartazza, A., Guglielminetti, L., Cosio, E., 2020. Physiological responses of maca (Lepidium meyenii Walp.) plants to UV radiation in its high-altitude mountain ecosystem. Scientific Reports. 10, 2654. https://doi.org/10.1038/s41598-020-59638-4.

Huerta Ojeda, Á., Rodríguez Rojas, J., Cancino-López, J., Barahona-Fuentes, G., Pavez, L., Yeomans-Cabrera, M.-M., Jorquera-Aguilera, C., 2025. Effects of Maca (Lepidium meyenii Walp.) on Physical Performance in Animals and Humans: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients. 17, 107. https://doi.org/10.3390/nu17010107.

Chen, L., Li, J., Fan, L., 2017. The Nutritional Composition of Maca in Hypocotyls (Lepidium meyeniiWalp.) Cultivated in Different Regions of China. Journal of Food Quality. 2017, 3749627. https://doi.org/10.1155/2017/3749627.

Chen, R., Wei, J., Gao, Y., 2021. A review of the study of active components and their pharmacology value in Lepidium meyenii (Maca). Phytotherapy Research. 35, 6706-6719. https://doi.org/10.1002/ptr.7257.

Kasprzak, D., Gaweł-Bęben, K., Kukula-Koch, W., Strzępek-Gomółka, M., Wawruszak, A., Woźniak, S., Chrzanowska, M., Czech, K., Borzyszkowska-Bukowska, J., Głowniak, K., Matosiuk, D., Orihuela-Campos, R.C., Jodłowska-Jędrych, B., Laskowski, T., Meissner, H.O., 2024. Lepidium peruvianum as a Source of Compounds with Anticancer and Cosmetic Applications. International Journal of Molecular Sciences. 25, 10816. https://doi.org/10.3390/ijms251910816.

Li, K., Chongbo, Z., Ming, D., Runxin, R., Maomao, F., Yaya, B., Jing, W., Qiao, Z., and Luan, F., 2025. Global Research Status of Maca (Lepidium MeyeniiWalp.): A Bibliometric Analysis of Hotspots, Bursts, and Trends. Drug Design, Development and Therapy. 19, 2329-2349. https://doi.org/10.2147/DDDT.S499849.

Li, S., Hao, L., Kang, Q., Cui, Y., Jiang, H., Liu, X., Lu, J., 2017. Purification, characterization and biological activities of a polysaccharide from Lepidium meyenii leaves. International Journal of Biological Macromolecules. 103, 1302-1310. https://doi.org/10.1016/j.ijbiomac.2017.05.165.

Liu, M.-C., Weng, P.-W., Chien, Y.-H., Wu, M.-H., Hsu, W.-B., Chen, S.-W., Yang, M.-T., 2024. Effects of lepidium meyenii (Maca) extract supplementation on oxidative stress, muscle damage, and aerobic capacity after exhaustive endurance exercise. Isokinetics and Exercise Science. 32, 349-357. https://doi.org/10.3233/ies-240006.

Loba-Pasternak, W., Aksoy, M.O., Stuper-Szablewska, K., Szwajkowska-Michalek, L., Kolodziejski, P., Szczerbal, I., Nowacka-Woszuk, J., 2025. The Effects of Peruvian maca (Lepidium meyenii) Root Extract on In Vitro Cultured Porcine Fibroblasts and Adipocytes. Molecules. 30, 847. https://doi.org/10.3390/molecules30040847.

Malík, M., Tlustoš, P., 2023. Nootropic Herbs, Shrubs, and Trees as Potential Cognitive Enhancers. Plants. 12, 1364. https://doi.org/10.3390/plants12061364.

Manikyam, H.K., 2024. Chapter 11 Medicinal plants and alternative therapies for reproductive system health, In: Hammad, U., Abdur, R., Maria, D. (Eds.), Nutraceuticals. De Gruyter, Berlin, Boston, pp. 237-266. https://doi.org/10.1515/9783111317601-011.

Meissner, H.O., Mscisz, A., Baraniak, M., Piatkowska, E., Pisulewski, P., Mrozikiewicz, M., Bobkiewicz-Kozlowska, T., 2017. Peruvian Maca (Lepidium peruvianum)–III: The effects of cultivation altitude on phytochemical and genetic differences in the four prime maca phenotypes. International Journal of Biomedical Science. 13, 58-73.

Minich, D.M., Ross, K., Frame, J., Fahoum, M., Warner, W., Meissner, H.O., 2024. Not All Maca Is Created Equal: A Review of Colors, Nutrition, Phytochemicals, and Clinical Uses. Nutrients. 16, 530. https://doi.org/10.3390/nu16040530.

Mujica, A., Andrade, N.J.P., Sørensen, M., 2025. Chapter 14 - Traditional uses, processes, and markets: the case of maca (Lepidium meyenii Walp.), In: Cereda, M.P., Vilpoux, O.F. (Eds.), Traditional Starch Food Products. Academic Press, pp. 293-311. https://doi.org/10.1016/B978-0-323-90844-3.00006-8.

Ochoa, C., 2001. Maca (Lepidium meyeniiwalp.; Brassicaceae): A nutritious root crop of the central andes. Economic Botany. 55, 344-345. https://doi.org/10.1007/BF02866557.

Pino-Figueroa, A., Nguyen, D., Maher, T.J., 2010. Neuroprotective effects of Lepidium meyenii(Maca). Annals of the New York Academy of Sciences. 1199, 77-85. https://doi.org/10.1111/j.1749-6632.2009.05174.x.

Purnomo, K.A., Korinek, M., Tsai, Y.-H., Hu, H.-C., Wang, Y.-H., Backlund, A., Hwang, T.-L., Chen, B.-H., Wang, S.-W., Wu, C.-C., Chang, F.-R., 2021. Decoding Multiple Biofunctions of Maca on Its Anti-allergic, Anti-inflammatory, Anti-thrombotic, and Pro-angiogenic Activities. Journal of Agricultural and Food Chemistry. 69, 11856-11866. https://doi.org/10.1021/acs.jafc.1c03485.

Quandt, P., Puga, M., 2016. Manic episode secondary to maca. European Psychiatry. 33, S339. https://doi.org/10.1016/j.eurpsy.2016.01.1188.

Siwek, M., Woroń, J., Wrzosek, A., Gupało, J., Chrobak, A.A., 2023. Harder, better, faster, stronger? Retrospective chart review of adverse events of interactions between adaptogens and antidepressant drugs. Frontiers in Pharmacology. 14. https://doi.org/10.3389/fphar.2023.1271776.

Smith, S.J., Lopresti, A.L., Teo, S.Y.M., Fairchild, T.J., 2021. Examining the Effects of Herbs on Testosterone Concentrations in Men: A Systematic Review. Advances in Nutrition. 12, 744-765. https://doi.org/10.1093/advances/nmaa134.

Srikugan, L., Sankaralingam, A., McGowan, B., 2011. First case report of testosterone assay-interference in a female taking maca (Lepidium meyenii). BMJ Case Reports. 2011, bcr0120113781. https://doi.org/10.1136/bcr.01.2011.3781.

Tóth-Mészáros, A., Garmaa, G., Hegyi, P., Bánvölgyi, A., Fenyves, B., Fehérvári, P., Harnos, A., Gergő, D., Nguyen Do To, U., Csupor, D., 2023. The effect of adaptogenic plants on stress: A systematic review and meta-analysis. Journal of Functional Foods. 108, 105695. https://doi.org/10.1016/j.jff.2023.105695.

Ulloa del Carpio, N., Alvarado-Corella, D., Quiñones-Laveriano, D.M., Araya-Sibaja, A., Vega-Baudrit, J., Monagas-Juan, M., Navarro-Hoyos, M., Villar-López, M., 2024. Exploring the chemical and pharmacological variability of Lepidium meyenii: a comprehensive review of the effects of maca. Frontiers in Pharmacology. 15, 1360422. https://doi.org/10.3389/fphar.2024.1360422.

Valentová, K., Buckiová, D., Křen, V., Pěknicová, J., Ulrichová, J., Šimánek, V., 2006. The in vitro biological activity of Lepidium meyenii extracts. Cell Biology and Toxicology. 22, 91-99. https://doi.org/10.1007/s10565-006-0033-0.

Wu, Z.-W., Peng, X.-R., Liu, X.-C., Wen, L., Tao, X.-Y., Al-Romaima, A., Wu, M.-Y., Qiu, M.-H., 2024. The structures of two polysaccharides from Lepidium meyenii and their immunomodulatory effects via activating NF-κB signaling pathway. International Journal of Biological Macromolecules. 269, 131761. https://doi.org/10.1016/j.ijbiomac.2024.131761.

Xiao, A., He, H.-Y., Chen, Q., Ma, S.-W., 2017. Drug-induced Liver Injury Due to Lepidium meyenii(Maca) Medicinal Liquor. Chinese Medical Journal. 130, 3005-3006. https://doi.org/10.4103/0366-6999.220314.

Yu, Z., Jin, W., Dong, X., Ao, M., Liu, H., Yu, L., 2020. Safety evaluation and protective effects of ethanolic extract from maca (Lepidium meyenii Walp.) against corticosterone and H₂O₂ induced neurotoxicity. Regulatory Toxicology and Pharmacology. 111, 104570. https://doi.org/10.1016/j.yrtph.2019.104570.

Yu, Z., Li, D., Zhai, S., Xu, H., Liu, H., Ao, M., Zhao, C., Jin, W., Yu, L., 2021. Neuroprotective effects of macamide from maca (Lepidium meyenii Walp.) on corticosterone-induced hippocampal impairments through its anti-inflammatory, neurotrophic, and synaptic protection properties. Food & Function. 12, 9211-9228. https://doi.org/10.1039/D1FO01720A.

Zhang, L., Zhao, Q., Wang, L., Zhao, M., Zhao, B., 2017. Protective effect of polysaccharide from maca (Lepidium meyenii) on Hep-G2 cells and alcoholic liver oxidative injury in mice. International Journal of Biological Macromolecules. 99, 63-70. https://doi.org/10.1016/j.ijbiomac.2017.01.125.