Посещение на ферма в Индонезия

Мислехме си, че всички наши верни клиенти със сигурност ще се интересуват от това откъде всъщност взимаме кратома, къде се преработва и да надникнем малко под капака на целия процес.

Затова се отправихме към нашата ферма в Индонезия, и то конкретно в индонезийската част на остров Борнео, откъдето ви предоставяме репортаж под формата на блог пост, дори с малка фотодокументация. В Индонезия при нашите партньори пътуваме редовно поради вътрешни одити и други обичаи. Да се отправяме обаче директно в джунглата към ферма, която се намира на няколко десетки часа с кола по неасфалтирани пътища и 4 часа с лодка извън цивилизацията, не правим редовно. За вас обаче излезнахме от нашата комфортна зона, т.е. офиса, и предприехме това пътуване по повод на планирания вътрешен одит на производството.

Пътуването започва в нашия магазин в Пилзен, където все още обясняваме последните подробности на новия ни оперативен директор на дружеството, който за времето на отсъствието ни ще се грижи за работата, докато ние ще бъдем напълно недостъпни и без сигнал. На следващия ден се преместваме в Берлин, откъдето потегляме към катарския Доха, а оттам вече уморени се качваме на следващия самолет – вече към столицата на Индонезия, Джакарта.

Тук прекарваме нощта след дългото и изморително пътуване и така изравняваме jet lag. На втория ден сутрин имаме повече свободно време да разгледаме града още преди следващото преместване. Има ужасен шум и изтощителна жега, на които трябва да свикнем възможно най-скоро. В Джакарта вече повечето местни знаят и говорят за Кратом, но все още далеч не е такъв център на внимание, както в района, към който се готвим да тръгнем на следващия ден – това е остров Борнео. Конкретно летим към град Понтианак, където веднага след пристигането се срещаме с партньорите. Те чакат на нас пред входа на летището и така веднага се качваме в тяхната кола и потегляме към техния офис.

След няколко часа срещи и работна вечеря не се смущаваме, качваме се в теренен автомобил и в 18:00 часа тръгваме на дълго нощно пътуване из джунглата. По пътя се сблъскваме с първите проблеми. На пътищата в Борнео властват по-екстремни условия, отколкото сме свикнали, и затова дори не ние караме, а вече споменатите партньори. Тук шофират от другата страна и пътят дори не достига качеството на нашите пътища III клас, по-скоро прилича на полски пътища. На места дори трябва да броднем, защото е сезонът на дъждовете и водата не успява да се просмуче в и без това влажната почва. По-късно по пътя срещаме няколко товарни автомобила, заседнали по ръбовете на гъстата джунгла извън пътя. Питаме шофьора какво се е случило с тях. "Заспали са зад волана, защото карат повече от 24 часа без почивка", отговаря той. Уверяваме се, че той се чувства пълен с енергия. След известно време от въпрока завиваме от пътя, придружени от неприятен удар от лявата задна страна на колелото. Това обаче не е причинено от умората, а от наистина тесния път, по който нашата кола не може да се побере едновременно със срещнато товарно превозно средство. Заспиваме. Хм, всъщност не, започва неасфалтиран път, пълен с дупки, по който караме около 3 часа.

Около 8 сутринта пристигаме в град Кетапанг, където спираме пред къщата, в която живее семейството на главния фермер. Приготвили са за нас обилна местна закуска, която се състои от ориз, сушена риба, странно кафяво яйце, различни издънки и всичко това е полит с невероятно люта чушлева сос. Не ни пречи, защото не сме спали и това не е първото ни ядене за деня, за да се страхуваме от стомашно раздразнение. Цялото семейство се снима с нас по десетки начина, а старата баба ни подава и чанта с храна за следващото дълго пътуване. Още малко се опитваме да разговаряме, но езиковата бариера е силна. На английски говори само най-младият от фермерите и то ломан език. Питаме още дали шофьорът ще спи у тях, за да е готов за обратната път. С усмивка ни казват да, че не е робот и също трябва да спи. Качваме се в колата и караме още един час до реката, където ни чакат още двама фермери в подготвена дървена лодка, приличаща на по-голям кану. Шофьорът обаче също се качва на лодката, гледаме се с колегата ужасени и се успокояваме, че ще спи чак на фермата.

Отплаваме. Реката е на цвят като глина и делтата ѝ е колкото три Вълтави. От лодката се виждат първите дървета на свободно растящи кратоми в околната джунгла, което свидетелства за факта, че наближаваме. След тричасово пътуване с лодка най-накрая пристигаме в една от частите на фермата и сме щастливи, въпреки невероятната умора.

Поради повишеното ниво на реката част от фермата е наводнена и трябва да стигнем до централната сушилня с по-малка дървена лодка. Чувстваме се тук като крале, защото фермерите се бродят във водата и дърпат лодката с нас, за да не се намокрим. В централния склад на тази регионална ферма се подготвят листата от кратом за сушене и ние проверяваме качеството на процеса. По време на нашето посещение точно се сушат листа, използвани за Green Pure кратом и Red Pure кратом. Листата за приготвяне на зелен кратом се измиват и се полагат директно в сушилните стелажи за около 24 часа.

Листата за приготвяне на червен кратом се измиват и след това се връзват заедно, за да започне процесът на ферментация. При сушенето тези листа нямат толкова много въздух и затова получават червения си цвят.

Подготовката на листата за бели видове кратом този път не видяхме, но този процес се различава от този за зеления кратом по продължителността на сушенето, като по-дългото време осигурява по-светъл (избледнял) цвят на крайния продукт. Времето за сушене е различно вид от вид, но обикновено е повече от два дни.

Отделните видове на всеки от цветовете се различават по мястото, където се берат листата. Всички ферми обаче са в радиус от няколко десетки километра и не е вярно, че някои видове произхождат от други части на света, както твърдят някои продавачи. Всяка от фермите има леко различни условия за растеж на дърветата, дървета с различна възраст или различни начини на сушене, и затова крайният продукт от всяка от частите на фермите е различен и различно наименуван. Фермерите винаги трябва да внимават много, за да е всяка партида възможно най-близка до стандарта, който вие, клиентите, сте свикнали.

След проверката и няколко снимки в сушилнята се преместихме към най-близката плантация с помощта на малка дървена лодка. Седим на сухо в лодката и сме теглени от един от берачите на листа на носа и втори на кърмата. Трябва да се промъкваме през гъста растителност, пълна с паяци и други гадове, не е нищо приятно, но сме подготвени.

Стигаме до дърветата, където берачите ни показват начина на беритбата. Първо се изкачват по дървото почти до короната. След това започват да избират напълно развити листа и набраните ги слагат в голяма кошница. Събирането е отнемащо време и доста неприятно, даже бихме казали опасно за берачите, тъй като водата, в която растат дърветата, е територия на крокодили и много различни змии. Берачите са професионалисти и разпознават възрастта на всяко от дърветата. Показват ни и различни видове листа и уточняват тяхното използване. Струва ни се, сякаш всяко дърво дори са го наименували.

Фермите тук са регионални и всяка има свой главен берач, който се грижи само за тази една ферма. Само по този начин може да се постигне стабилно качество на отделните партиди (събирания).

Набрали сме и се прибираме обратно в сушилнята! По пътя изваждаме и мрежа за риби, която фермерите имат поставена тук, за да уловат обяда си. "Mama mia!", казваме си, защото в мрежата, вместо риба, е пълна със змии, които се гърчат от едната страна на другата точно до ръцете на фермера, който я държи над главата си. Бързо да се махнем обратно в сушилнята, за да сме в безопасност!

Вече в безопасността на сушилнята правим няколко последни снимки и си подаваме ръце за сбогуване с няколко помощни работници. Знаем, че ще се видим отново едва след дълго време. Шофьорът, който трябваше да спи, разбира се не спи и напрежението от обратната път, която трябва да се осъществи още тази вечер, расте. Тръгваме обратно с лодка.

В средата на пътя спираме за обяд в плаващо село на реката. Усещаме се, сякаш принадлежим към голямо индонезийско семейство фермери. Седим на земята в средата на стаята и имаме пиршество, типично за местните райони. Още си разговаряме по начина ръце-крака и пием заварен чай от пресно откъсани листа от кратом. С колегата докато чаяхме чая погуглихме и измислихме план как да избегнем нощната път с кола с уморен шофьор. В градчето, което е недалеч от селото, където имахме закуска с семейството на фермера, има малко летище, откъдето трябва да излети малък самолет за град Понтианак. Обясняваме на фермера, че ще ни се наложи да летим поради работни задължения (не бихме искали да ги обидим, че се страхуваме). Няколко телефонни разговора на индонезийски и той кимва с глава, че е уредено. Плаваме към колата!

На летището пристигаме около 5 минути преди планираното излитане и ледения спокойствие на местните ни поразява. На летището вече ни махат и без каквато и да е проверка можем веднага да се качим на борда. Сбогуваме се с фермерите и потвърждаваме утрешното срещане в град Понтианак. Не ни е напълно ясно обаче как ще спят, тъй като ще пътуват с кола отново цяла нощ. В сравнение с 14-часовата път с кола, 40-минутният полет е несравнимо по-комфортен. След пристигането ни прибират партньорите, които по наша молба и видимо уморени очи ни откарват в хотел, където незабавно заспиваме.

Фермата ни е зад гърба! Събуждаме се сравнително късно и фермерите вече ни пишат, че ще са при нас около 12 часа. Идват да ни вземат пред хотела и умората на тях се усеща само мъничко. За това, че току-що са пристигнали след толкова дълго пътуване, на тях това наистина почти не личи. Потегляме към процесния център, където се пренасят сушените листа от кратом директно от фермата. Транспортът на листата отнема около два дни непрекъснато пътуване с товарен автомобил и 3 часа плаване с лодка. Листата в процесния център се доставят опаковани в торби по 20 килограма, които се изсипват в машина за смилане. Листата могат да се смилат на различна финност и фермерът ни обяснява кое е най-доброто за кратом. Най-финното възможно смилане например не е подходящо за тези цели, тъй като листата биха се нагряли твърде много и по този начин биха загубили своите активни вещества. Затова избира втория най-финен възможен начин и огромната машина се пуска в движение. Скоростта на смилане е наистина висока и за малко време се пълни 20-килограмова торба, пълна с красиво зелен Green Pure кратом.

Така смиланият кратом все още се пресява през сито, за да се избегнат каквито и да било остатъци от жилки на листата. Вече смляният и пресян кратом преминава UV обработка и преминава в стаята, където вече се подготвят кутиите за експедиция. В началото на всяка нова партида също се извършва тестване, подобно на това, което ние след това правим отново и в Чешката република. Вакумирани торби, пълни с кратом, след това се отправят в 20-килограмови кашони към пристанището, където се натоварват в контейнер и потеглят на път към нас (към вас) в Европа. За представа, в един контейнер се побиват до 25 тона кратом.

Всичко видяхме и се радваме, че производственият процес се спазва според стандартите, които сме си поставили. Работните задължения завършваме с приятелска вечеря с целия екип, където обсъждаме бъдещия ход. През следващите няколко дни ни очакват още срещи и също така имахме възможност да опитаме местни продукти и да черпим вдъхновение.

Един от продуктите, който имахме възможност да опитаме, е например напитката Extra Joss, която през нашето пътешествие постоянно се появяваше пред очите ни. Например нашият шофьор, който издържа невероятен натиск за 3 дни, през които всъщност дори не си затворил очи, непрекъснато приготвяше напитка от пакетче Extra Joss. Това всъщност е подобрена енергийна напитка на прах, която се разбърква само с вода или друга течност и се получава напитка с подобен вкус на класическата енергийна напитка, която всички ние познаваме. За разлика от кофеина, тя съдържа и екстракт от азиатски женьш, маточно млечице и няколко други местни билки. Заехме за вас по-скромно количество, за да можете и вие да поемете малко от местната атмосфера и по друг начин, не само чрез кратом, и затова е възможно да я опитате директно ТУК.

Не само Extra Joss, но и други продукти от индонезийската мануфактура срещнахме по време на нашето пътешествие. Когато главният фермер започна да го боли главата и не можа да издържи непоносимата болка по време на нощното пътуване с кола до фермата, той от раницата си извади за нас тогава още мистериозен продукт, с който си намаза задната част на тила и челото. Питахме тогава за какво става дума и фермерът ни погледна с учудване, че не познаваме нещо толкова известно. Ставаше дума за препарата Minyak Angin, който се използва например за намазване на главата в зоната на болката. Местните обаче го използват и като дезинфектант или на места, където ги сърби. Донесохме и ние малко със себе си, и то в два варианта. Люти (с чушля) и класически вариант с цитрус, така че ако някой от вас случайно го боли глава, ТУК има възможност да го опитате.

Искахме да донесем нещо от цялото пътешествие за всички вас, нашите верни клиенти, и се чудехме какво би могло да бъде това. При една вечерна разходка в Понтианак напълно случайно се натъкнахме на по-възрастна жена с дете, които на улицата продаваха гривни с лавови камъни, които те сами изработваха. Веднага след това осъзнахме, че това би могло да бъде точно това. С преводач се разбрахме с тях, че биха могли да направят за нас гривни, които да имат нещо общо с кратом. И измислихме! Черният лавов камък символизира местните вулкани, мънисто със символ на семето от кратом (наистина така изглежда) и обеци с листо. Гривни успяха да ни изработят за два дни точно 500 броя (250 дамски и 250 мъжки – мъжкият има с 2 мъниста повече). За да направим и добро дело, цялата печалба от тези гривни ще отиде директно за семейството, което ги създаде. Дори ни беше малко жал за тях, тъй като продажбата на такива предмети в абсолютно нетуристически град не може да бъде точно хит. Ако искате да притежавате гривна директно от града на кратома Понтианак, можете да погледнете ТУК.

Ако статията ви е заинтригувала, можете да разгледате и презентацията със снимки по-долу.

Благодарим ви, че прочетохте целия репортаж от нашето пътуване до тук! Много ви ценим и го правим за вас!